Слънце да събираш с шепи
на Andromaha
Слънцата не са слънца,
а водопади
и тях не можеш
от пакетче да извадиш.
Течеш и плуваш,
разтваря те водата
и мокри са перата
на птицата в душата.
Далече си...
Крилете ти
молитвено са скръстени,
но няма път за връщане.
Жеравите отлетяха,
останали са само гълъби.
Душата ти жадува полети,
но времето за Юг изтече,
оставаш тази зима тук,
Слънце да събираш с шепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
