14 oct 2022, 22:36

Слънце, гълъби, деца...

  Poesía » Civil
735 0 1

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,

а техните крилца ветрило сякаш

разпръскват сребърните струи,

надскачващи се нависоко...

 

Деца се вглеждат в свойте изображения,

надничащи от локвичките,

които вятърът създал е на площада.

С крачетата си водните огледалца

опитват се децата да изплискат.

 

Гугукане и детски смях.

И шум от падаща вода...

И слънчева усмивка във небето,

където,

ако прелитнат самолети,

навярно ще изпишат: „МИР!“.

 

Живодар Душков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...