14 oct 2022, 22:36

Слънце, гълъби, деца...

  Poesía » Civil
738 0 1

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,

а техните крилца ветрило сякаш

разпръскват сребърните струи,

надскачващи се нависоко...

 

Деца се вглеждат в свойте изображения,

надничащи от локвичките,

които вятърът създал е на площада.

С крачетата си водните огледалца

опитват се децата да изплискат.

 

Гугукане и детски смях.

И шум от падаща вода...

И слънчева усмивка във небето,

където,

ако прелитнат самолети,

навярно ще изпишат: „МИР!“.

 

Живодар Душков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...