14 oct 2022, 22:36

Слънце, гълъби, деца...

  Poesía » Civil
724 0 1

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,

а техните крилца ветрило сякаш

разпръскват сребърните струи,

надскачващи се нависоко...

 

Деца се вглеждат в свойте изображения,

надничащи от локвичките,

които вятърът създал е на площада.

С крачетата си водните огледалца

опитват се децата да изплискат.

 

Гугукане и детски смях.

И шум от падаща вода...

И слънчева усмивка във небето,

където,

ако прелитнат самолети,

навярно ще изпишат: „МИР!“.

 

Живодар Душков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...