Oct 14, 2022, 10:36 PM

Слънце, гълъби, деца...

  Poetry » Civic
726 0 1

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,

а техните крилца ветрило сякаш

разпръскват сребърните струи,

надскачващи се нависоко...

 

Деца се вглеждат в свойте изображения,

надничащи от локвичките,

които вятърът създал е на площада.

С крачетата си водните огледалца

опитват се децата да изплискат.

 

Гугукане и детски смях.

И шум от падаща вода...

И слънчева усмивка във небето,

където,

ако прелитнат самолети,

навярно ще изпишат: „МИР!“.

 

Живодар Душков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...