Oct 14, 2022, 10:36 PM

Слънце, гълъби, деца...

  Poetry » Civic
730 0 1

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,

а техните крилца ветрило сякаш

разпръскват сребърните струи,

надскачващи се нависоко...

 

Деца се вглеждат в свойте изображения,

надничащи от локвичките,

които вятърът създал е на площада.

С крачетата си водните огледалца

опитват се децата да изплискат.

 

Гугукане и детски смях.

И шум от падаща вода...

И слънчева усмивка във небето,

където,

ако прелитнат самолети,

навярно ще изпишат: „МИР!“.

 

Живодар Душков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...