5 jun 2008, 6:35

Слънце и Луна

  Poesía
863 0 1
 

Слънце и Луна

 

От недрата черни

на плодородните земи

се ражда изгрева

на огненото слънце.

 

Зад хоризонта наднича

бавно, чувствено и свято.

За да види своята

любима нощна девица.

 

Слънцето в нощта умира,

за да гони любимата Луна.

И отново пак изгрява,

за да зърне любовта.

 

Те влюбени са:

но орис зла ги разделила.

Така от памтивека

любовта крепи света!

 

 

                                      06:45 часа

                                          13.05.08 часа

                                      Велинград

                    (Боян Захов)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Захов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...