5 jun 2008, 6:35

Слънце и Луна

  Poesía
864 0 1
 

Слънце и Луна

 

От недрата черни

на плодородните земи

се ражда изгрева

на огненото слънце.

 

Зад хоризонта наднича

бавно, чувствено и свято.

За да види своята

любима нощна девица.

 

Слънцето в нощта умира,

за да гони любимата Луна.

И отново пак изгрява,

за да зърне любовта.

 

Те влюбени са:

но орис зла ги разделила.

Така от памтивека

любовта крепи света!

 

 

                                      06:45 часа

                                          13.05.08 часа

                                      Велинград

                    (Боян Захов)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Захов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...