5.06.2008 г., 6:35

Слънце и Луна

858 0 1
 

Слънце и Луна

 

От недрата черни

на плодородните земи

се ражда изгрева

на огненото слънце.

 

Зад хоризонта наднича

бавно, чувствено и свято.

За да види своята

любима нощна девица.

 

Слънцето в нощта умира,

за да гони любимата Луна.

И отново пак изгрява,

за да зърне любовта.

 

Те влюбени са:

но орис зла ги разделила.

Така от памтивека

любовта крепи света!

 

 

                                      06:45 часа

                                          13.05.08 часа

                                      Велинград

                    (Боян Захов)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Захов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...