Jun 5, 2008, 6:35 AM

Слънце и Луна

  Poetry
859 0 1
 

Слънце и Луна

 

От недрата черни

на плодородните земи

се ражда изгрева

на огненото слънце.

 

Зад хоризонта наднича

бавно, чувствено и свято.

За да види своята

любима нощна девица.

 

Слънцето в нощта умира,

за да гони любимата Луна.

И отново пак изгрява,

за да зърне любовта.

 

Те влюбени са:

но орис зла ги разделила.

Така от памтивека

любовта крепи света!

 

 

                                      06:45 часа

                                          13.05.08 часа

                                      Велинград

                    (Боян Захов)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Захов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...