3 feb 2007, 13:48

слънце лъжовно

  Poesía
1.1K 0 3

тихо излизаш в студената утрин
тъжно ми става за теб
аз съм на топло, детето е сухо,
нямам проблеми безчет.
може би слънцето лъже в съня си,
може би лъжеш и ти,
най-вероятно - лъжовна жена си!
куп - изтъкан от лъжи.
ето - събудих се - край на кошмара -
всичко било е на сън
само таз ледена утрин е вярна -
леко прехвърча навън.
тихо излизам в студената утрин
тъжно ми става за мен
даже съседите нищо не чуха -
слънцето грее във плен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...