kocekoev (Константин Коев) kocekoev (Константин Коев)
33
3 feb 2007, 13:48

слънце лъжовно

  Poesía
1.1K 0 3

тихо излизаш в студената утрин
тъжно ми става за теб
аз съм на топло, детето е сухо,
нямам проблеми безчет.
може би слънцето лъже в съня си,
може би лъжеш и ти,
най-вероятно - лъжовна жена си!
куп - изтъкан от лъжи.
ето - събудих се - край на кошмара -
всичко било е на сън
само таз ледена утрин е вярна -
леко прехвърча навън.
тихо излизам в студената утрин
тъжно ми става за мен
даже съседите нищо не чуха -
слънцето грее във плен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0