3 feb 2007, 13:48

слънце лъжовно

  Poesía
1.1K 0 3

тихо излизаш в студената утрин
тъжно ми става за теб
аз съм на топло, детето е сухо,
нямам проблеми безчет.
може би слънцето лъже в съня си,
може би лъжеш и ти,
най-вероятно - лъжовна жена си!
куп - изтъкан от лъжи.
ето - събудих се - край на кошмара -
всичко било е на сън
само таз ледена утрин е вярна -
леко прехвърча навън.
тихо излизам в студената утрин
тъжно ми става за мен
даже съседите нищо не чуха -
слънцето грее във плен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...