Feb 3, 2007, 1:48 PM

слънце лъжовно

  Poetry
1.1K 0 3

тихо излизаш в студената утрин
тъжно ми става за теб
аз съм на топло, детето е сухо,
нямам проблеми безчет.
може би слънцето лъже в съня си,
може би лъжеш и ти,
най-вероятно - лъжовна жена си!
куп - изтъкан от лъжи.
ето - събудих се - край на кошмара -
всичко било е на сън
само таз ледена утрин е вярна -
леко прехвърча навън.
тихо излизам в студената утрин
тъжно ми става за мен
даже съседите нищо не чуха -
слънцето грее във плен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...