12 oct 2013, 20:45

Слънце светеше, залезе

Poesía » Otra

881 0 7

Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше, преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.

Като кукувица скрито
от гората - тук и там -
самодива ли ме вика?
Някой пее ли? Не знам.

"Заключих някого в сърцето.
Загубих някъде ключето.
Виком викам, глас трепери -
хич дано се не намери!"

Слънце светеше - залезе.
Дъжд валеше - преваля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimamina (Мина Конарова)

Светлината винаги се вижда в тъмнината!
Поздрав!

2013-10-18T09:09:14+03:00
contessa (Светла Асенова)

Извън времето ...

2013-10-14T12:25:50+03:00
rozita-p (Росица)

"Два дълбоки колореза,
чак до горната земя."
Остават, пустите, остават ...

2013-10-13T10:48:38+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Слънцето никога не залязва в стиховете ти! Поздрави и от мен!

2013-10-13T08:45:08+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Щом залезе - тъмно стана
любовта се развилня.
Под юргана, над юргана
хормонално пощръкля...
После-ясно.Хърк до хърка
сред мъгливи тишини.
Шах играят щърк със щърка
падналият - ще лети...

Поздрав с очила за нощно виждане!

2013-10-13T01:30:29+03:00