Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше, преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито
от гората - тук и там -
самодива ли ме вика?
Някой пее ли? Не знам.
"Заключих някого в сърцето.
Загубих някъде ключето.
Виком викам, глас трепери -
хич дано се не намери!"
Слънце светеше - залезе.
Дъжд валеше - преваля.
© Райчо Русев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
