12.10.2013 г., 20:45 ч.

Слънце светеше, залезе 

  Поезия » Друга
683 0 7

 

Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше, преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.

Като кукувица скрито
от гората - тук и там -
самодива ли ме вика?
Някой пее ли? Не знам.

"Заключих някого в сърцето.
Загубих някъде ключето.
Виком викам, глас трепери -
хич дано се не намери!"

Слънце светеше - залезе.
Дъжд валеше - преваля.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светлината винаги се вижда в тъмнината!
    Поздрав!
  • Извън времето ...
  • "Два дълбоки колореза,
    чак до горната земя."
    Остават, пустите, остават ...
  • Слънцето никога не залязва в стиховете ти! Поздрави и от мен!
  • Щом залезе - тъмно стана
    любовта се развилня.
    Под юргана, над юргана
    хормонално пощръкля...
    После-ясно.Хърк до хърка
    сред мъгливи тишини.
    Шах играят щърк със щърка
    падналият - ще лети...

    Поздрав с очила за нощно виждане!
  • Ще изгрее Райсън!
  • Слънцето след нас ще свети,
    дъжд отново ще вали...
    И дано дълбоки колорези
    да напомнят - СМЕ БИЛИ!
Предложения
: ??:??