12 mar 2013, 19:37  

Слънце в опустелите ми рими 

  Poesía
1050 0 6

Слънце в опустелите ми рими

 

Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът

и сив капак натиска ме отгоре.

Осъден съм с присъда доживотна –

за слънцето си вечно да се боря.

 

А теб те няма – в сивото си скрита.

Потъваш. И дори в студа за тебе

не пеят птици – в тъмното не питат,

дали вървиш към слънчевия хребет?

 

Сбери мъглата в старата си чанта

и бавно хоризонта просветли ми –

та слънцето, зад оня хребет шантав,

да живне в опустелите ми рими!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??