Слънце в опустелите ми рими
Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът
и сив капак натиска ме отгоре.
Осъден съм с присъда доживотна –
за слънцето си вечно да се боря.
А теб те няма – в сивото си скрита.
Потъваш. И дори в студа за тебе
не пеят птици – в тъмното не питат,
дали вървиш към слънчевия хребет?
Сбери мъглата в старата си чанта
и бавно хоризонта просветли ми –
та слънцето, зад оня хребет шантав,
да живне в опустелите ми рими!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
