21 abr 2008, 20:12

Слънцето няма цяла вечност да те радва...

  Poesía » Otra
2.1K 0 1

Ода за слънцето

 

Слънцето те къпе със лъчите меки

и дните ти са леки.

Всеки път щом то изгрява,

усмивката ти засиява.

 

Щом огреят те лъчите,

изчезват ти сълзите.

Изплуват мечтите

за лятото и вълните.

 

Огледай се около теб

и осъзнай, че си част от квартет -

ти, слънцето, приятеля и твоя братовчед.

Не бъди черноглед, а се усмихни

на твоя слънчоглед!!! J

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...