Слънцето за всички свети
Купуваха със шепи индулгенции,
носители на мътни смехове,
затварят в непристъпни резиденции
срама от собствените грехове,
не бяха господари на ефира,
дори за тях не светеха звезди,
но караха небето да подпират
дълбаещите земните бразди.
Прикрити бяха, зад огради,
вратите се заключваха след тях,
летят по магистралите към ада,
подскачайки от грях на грях,
сълзите раждаха богатства
потта, отровена от труд,
историята, преповторено пиратство,
а слънцето угасваше от студ.
Студът е тук, до абсолютна нула,
издига планините си от лед,
замръзваха източените скули,
прекършените в суматохи гърбове
на влачещите тъжни силуети,
превити от епохата на две,
от никой никъде приети,
изкупващите чужди грехове,
Да, влачеха душите голи.
живееха набързо, като в сън,
и криеха мечтите си подмолно,
разхождайки телата си навън,
където дрънкат само с кости
проклятия на хора без мечти,
превърнатите в чужди гости,
стрела, която не лети.
Но знаят, слънцето за всички свети,
когато капят жълтите листа,
че има нещо преродено, неотнето,
очакваните цветове на пролетта,
и няма господари на ефира,
за никого не светеха звезди,
небето няма вечно да подпират
дълбаещите земните бразди.
© Димитър Станчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
за някои по-силно - зависи от сигналите дето му подават отгоре...извънземните
-
Мите, хареса ми позицията която изразяваш, подкрепям те и се насладих на прекрасното стихотворение!
-
Хубав стих!
-
Благодаря ви, приятели! Имам стихове на гражданска тематика, но публикувам и други стихове, защото не искам да бъда схващан като автор, който пише само граждански стихове. Ще дойдат и по-добри времена за България, но това зависи от всички нас.
-
Браво!
-
Замечательно!
-
Много ми хареса!
"небето няма вечно да подпират
дълбаещите земните бразди".
Поздрави, Митко! -
Браво! Да дадем старт и криле на стрелите - към правилната цел. Много ми хареса
-
Дълбок и изстрадан философски социален стих. Като огън, който осветява тъмнината на днешните робски дни.
-
Рано или късно, всеки получава резултатите от собствените си действия. И тези, които "летят по магистралите към ада", и другите - които спят. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
" Студът е тук, до абсолютна нула,
издига планините си от лед."!!!👏
Звучи ми като тъжна метафора на съвременния ни живот. Браво!😍