21 ene 2008, 17:33

Слънчев ден 

  Poesía
716 0 2

Изгрява слънцето на хоризонта някъде далеко.

Луната скрива се, изгасват бавно малките звезди.

Блестят игриво в хиляди искрици вълните на морето...

Денят настъпва, за да пълни със светлината си човешките очи.

 

И те поглеждат го понякога с досада и умора,

друг път с почуда - кой каквото крие в своето сърце.

Тротоарите изпълват се от бързащи, нетърпеливи хора

и аз вървя със тях и гледам го като влюбено дете.

 

А Слънчо ми рисува зайчета отново по паважа

и руменеят бузите ми, изпълвам се със смях.

Играта гледа ми приветливо от магазина продавача

и той усмихнат, защото не успявам да настъпя никое от тях.

 

"Добро утро" - разменяме си бързо погледи,

които ще ни топлят във делничните ни дела...

"Предай нататък" - намигвам закачливо, за да спомни си,

че усмивката ни ражда красота.

© Някъде в морето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиви мисли...!
    с обич, Някъде в морето.
  • Много красиво! Обаче една мъъъъъничка забележчица - струва ми се,че редовете ти са прекалено дълги и се губи ритъма. Иначе описанието на картината и настроението е перфектно! Поздрави!
Propuestas
: ??:??