Изгрява слънцето на хоризонта някъде далеко.
Луната скрива се, изгасват бавно малките звезди.
Блестят игриво в хиляди искрици вълните на морето...
Денят настъпва, за да пълни със светлината си човешките очи.
И те поглеждат го понякога с досада и умора,
друг път с почуда - кой каквото крие в своето сърце.
Тротоарите изпълват се от бързащи, нетърпеливи хора
и аз вървя със тях и гледам го като влюбено дете.
А Слънчо ми рисува зайчета отново по паважа
и руменеят бузите ми, изпълвам се със смях.
Играта гледа ми приветливо от магазина продавача
и той усмихнат, защото не успявам да настъпя никое от тях. ...