Valens (Валентина Лозова)
127 568
12 jun 2012, 15:01

Слънчев лъч 

  Poesía » De amor
527 0 4

Промуши се нахално-смело

през черни облаци, мъгли и дъжд,

към устните ми се прицели...

В омая кри ги неведнъж.

 

Притискаха го безпощадно

зловещи бури, ветрове,

но той, до безразсъдство гладен,

строеше кули в моите ръце.

 

А тъмно сочеше го с пръст небето,

кой тази волност му е позволил,

светъл лъч, на слънцето детето,

какво в жена човешка бе открил.

 

И по-зловещ притискаше ме мрака,

лъчът докосваше по-светло с всеки ден,

но мисля си,

ако светът ми беше пладне жарко,

какво би бил тогава той за мен.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Илко, Ел, Анастасия, Елица, благодаря ви за вниманието към моя стих!
  • Тъмно и светло... Така е в живота, Вале.
    Поздрав!
  • Поздравявам те, Валентина!
  • Може би наистина трябва да познаваме и "тъмната" страна, за да открием красотата на всеки "слънчев лъч"!
Propuestas
: ??:??