Слънчев лъч
Промуши се нахално-смело
през черни облаци, мъгли и дъжд,
към устните ми се прицели...
В омая кри ги неведнъж.
Притискаха го безпощадно
зловещи бури, ветрове,
но той, до безразсъдство гладен,
строеше кули в моите ръце.
А тъмно сочеше го с пръст небето,
кой тази волност му е позволил,
светъл лъч, на слънцето детето,
какво в жена човешка бе открил.
И по-зловещ притискаше ме мрака,
лъчът докосваше по-светло с всеки ден,
но мисля си,
ако светът ми беше пладне жарко,
какво би бил тогава той за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
