Както слънцето с лъчи,

потопени в ярките дни,

животът ги попива и цъфти -

безнадеждно ми липсваш ти.

Както денят без слънце е мрачен,

както нощта без луна тъмнее,

както Вселена без звезди пустее,

и небето без птици плаче...

Така и аз без теб не мога.

В света пъстър усърдно те търся,

сред тълпите бързо се изгубвам

и оставам най-сама и излишна.

Гледам морето и потъвам,

гледам небето и се разпръсквам.

Сърцето дъжд от сълзи излива,

а земята жадно ги изпива.

Ти за мен си дрога,

без която не мога.

От слънцето зареждам сили,

с любов насищам мисли.

Без теб не мога, не мога!

Светлина не ми достига.

На мрака казвам – стига !

Искам дрога - слънчева дрога!