Както слънцето с лъчи,
потопени в ярките дни,
животът ги попива и цъфти -
безнадеждно ми липсваш ти.
Както денят без слънце е мрачен,
както нощта без луна тъмнее,
както Вселена без звезди пустее,
и небето без птици плаче...
Така и аз без теб не мога.
В света пъстър усърдно те търся,
сред тълпите бързо се изгубвам
и оставам най-сама и излишна.
Гледам морето и потъвам,
гледам небето и се разпръсквам.
Сърцето дъжд от сълзи излива,
а земята жадно ги изпива.
Ти за мен си дрога,
без която не мога.
От слънцето зареждам сили,
с любов насищам мисли.
Без теб не мога, не мога!
Светлина не ми достига.
На мрака казвам – стига !
Искам дрога - слънчева дрога!
© Ирена Дочева Все права защищены