tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21156
16 jun 2009, 12:15

Слънчева жрица 

  Poesía » Otra
642 0 22

Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във  минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...

Докосваше  тя  с обич  хората.
Нашепваше им  клетвени слова.
А те, изгаряйки я  с погледи,
очакваха от нея   чудеса.

Даряваше  доброто си умело,
/беше панацея в древността/.
Минаваше живота смело,
служейки на хорските сърца.

Лекуваше. Връщаше усмивките,
така подтиснати в страха,
и  - чудо! - болните възскръсваха,
повярвали в щастливата  звезда.


Живееше.  Но дойде краят.

Кладата крещеше  в самота.
Изгаряйки,  душата пееше:
"Ще се завърна и ще продължа!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??