21 mar 2010, 14:54

Слънчева камбана

  Poesía
2.3K 0 44

Честита пролет и бъдете здрави !!!

 

Слънчева камбана

 

Превзет от песните крилати

въздъхна разцъфтял южняка.

Пленен от нежни аромати

снега от щастие заплака.

 

Пързулна се стопената луна-

покапаха пламтящи минзухари.

Запалиха сред сънната гора,

изпълнени с ухания пожари.

 

Под куполен витраж от синева

иконописа буреносно светна.

Камбана слънчева се разлюля-

дъгата с весел дъжд отекна.

 

Посипаха се цветни пеперуди-

накацаха по росните поля.

В разпуканите пъпки- изумруди

надникнаха с усмивки на уста.

 

Въртеше се неистово земята

в езично жизнен галилеев грях.

И пръснат на безброй парчета

кънтеше звън на слънчев смях.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, ама аз харесвам неравностите, те са част от моята кардио-характеристика!
  • Писах ти шестица за прекрасната образност! В нея бълбука душа!Но мисля, че трябва да се опитащ да изчистиш грапавините в ритмичността, за да стане още-по чаровно стихотворението ти.Поздрави!
  • Честита Пролет и на теб Сеси! Слънчеви камбани да те будят!
  • Разкошен стих!!! Честита пролет!
  • Благодаряяяяяяя...... Ная, че удари слънчевата камбана! Поздрав слънчево момиче!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...