27 ago 2016, 19:15

Слънчеви дзънгулки

  Poesía » Otra
1.3K 0 6

 

Слънчево Слънчево.
Облаци на стада бягат.
Из присое* слънчогледово
август поляга.
Щурци за последно 
зелени струни потягат.
Остава педя лято.
Вече стяга багажа.
От сърдечни разломи 
остарял е баражът
на деня ми разголен. 
С манов мед го подслаждам.
Преливам в дзънгулки*. 
Ширти* септември просурка.
Поогледа, засмя се 
и засвири с гъдулка.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Присое* - обратното на усое, слънчево място
Дзънгулка* - малка чепчица грозде с 5-6 зрънца
Ширти* - гумени галоши изрязани като чехли

Красиви, български думички, от варненско.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти! Почерпих се с една поетична дзънгулка, вкусна и сладка!
  • Харесах! И се усмихнах. И след като затворя страницата, все още дълго ще се усмихвам .
  • Слънчево, медено, сгушено...
  • И аз сега разбрах какво е просурка... Много ми хареса стихчето, лятно с дзънгулки!
  • Благодаря за въпроса, г-н Тенев "Просурка" идва от суркам, влача. Когато попитах от къде идва думичката "Ширти", хората от с, Константиново, варненско, обясниха, че изрязаните на чехли галоши издават такъв звук (шшрт), при вървене. За това са ги кръстили "ширти". Самата аз не очаквах "просурка" да е непозната думичка. За това не е под черта.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...