27.08.2016 г., 19:15 ч.

Слънчеви дзънгулки 

  Поезия » Друга
950 0 6

 

Слънчево Слънчево.
Облаци на стада бягат.
Из присое* слънчогледово
август поляга.
Щурци за последно 
зелени струни потягат.
Остава педя лято.
Вече стяга багажа.
От сърдечни разломи 
остарял е баражът
на деня ми разголен. 
С манов мед го подслаждам.
Преливам в дзънгулки*. 
Ширти* септември просурка.
Поогледа, засмя се 
и засвири с гъдулка.

 

 

 

 

© Лъки Всички права запазени

Присое* - обратното на усое, слънчево място
Дзънгулка* - малка чепчица грозде с 5-6 зрънца
Ширти* - гумени галоши изрязани като чехли

Красиви, български думички, от варненско.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти! Почерпих се с една поетична дзънгулка, вкусна и сладка!
  • Харесах! И се усмихнах. И след като затворя страницата, все още дълго ще се усмихвам .
  • Слънчево, медено, сгушено...
  • И аз сега разбрах какво е просурка... Много ми хареса стихчето, лятно с дзънгулки!
  • Благодаря за въпроса, г-н Тенев "Просурка" идва от суркам, влача. Когато попитах от къде идва думичката "Ширти", хората от с, Константиново, варненско, обясниха, че изрязаните на чехли галоши издават такъв звук (шшрт), при вървене. За това са ги кръстили "ширти". Самата аз не очаквах "просурка" да е непозната думичка. За това не е под черта.
  • Каква образност и оригинални метафори!
    Нали "просурка" не е хлебно изделие, а глагол някакъв? Няма го в бележките под черта.
Предложения
: ??:??