Слънчеви люлки
Слънце ме люлее
на лъчеви си люлки
и ме пари
и ме гали
и припява лятна песен.
Да е сухо и горещо,
камък да се пука през средата,
докато злато свежда тежко
главите остри на житата.
Слънце пали и нарежда,
гърлото суши от жажда,
кръв кипи-прохлада дири
в дълъг ден и кратка сянка.
На скакалците само им е леко
с ориста си да подскачат
тържествуващо по зноя,
припяват тънко на лъчите,
молейки за още слънце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados
