MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
21 ago 2019, 19:10

Слънчеви люлки 

  Poesía » Otra
400 1 5

Слънце ме люлее

на лъчеви си люлки 

и ме пари

и ме гали

и припява лятна песен. 

Да е сухо и горещо,

камък да се пука през средата, 

докато злато свежда тежко

главите остри на житата. 

Слънце пали и нарежда, 

гърлото суши от жажда, 

кръв кипи-прохлада дири

в дълъг ден и кратка сянка. 

На скакалците само им е леко

с ориста си да подскачат

тържествуващо по зноя,

припяват тънко на лъчите,

молейки за още слънце.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??