Слънце ме люлее
на лъчеви си люлки
и ме пари
и ме гали
и припява лятна песен.
Да е сухо и горещо,
камък да се пука през средата,
докато злато свежда тежко
главите остри на житата.
Слънце пали и нарежда,
гърлото суши от жажда,
кръв кипи-прохлада дири
в дълъг ден и кратка сянка.
На скакалците само им е леко
с ориста си да подскачат
тържествуващо по зноя,
припяват тънко на лъчите,
молейки за още слънце.
© Misteria Vechna All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
