Слънчеви люлки
Слънце ме люлее
на лъчеви си люлки
и ме пари
и ме гали
и припява лятна песен.
Да е сухо и горещо,
камък да се пука през средата,
докато злато свежда тежко
главите остри на житата.
Слънце пали и нарежда,
гърлото суши от жажда,
кръв кипи-прохлада дири
в дълъг ден и кратка сянка.
На скакалците само им е леко
с ориста си да подскачат
тържествуващо по зноя,
припяват тънко на лъчите,
молейки за още слънце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Misteria Vechna Все права защищены
