21 авг. 2019 г., 19:10

Слънчеви люлки 

  Поэзия » Другая
521 1 5

Слънце ме люлее

на лъчеви си люлки 

и ме пари

и ме гали

и припява лятна песен. 

Да е сухо и горещо,

камък да се пука през средата, 

докато злато свежда тежко

главите остри на житата. 

Слънце пали и нарежда, 

гърлото суши от жажда, 

кръв кипи-прохлада дири

в дълъг ден и кратка сянка. 

На скакалците само им е леко

с ориста си да подскачат

тържествуващо по зноя,

припяват тънко на лъчите,

молейки за още слънце.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??