MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
21.08.2019 г., 19:10 ч.

Слънчеви люлки 

  Поезия » Друга
395 1 5

Слънце ме люлее

на лъчеви си люлки 

и ме пари

и ме гали

и припява лятна песен. 

Да е сухо и горещо,

камък да се пука през средата, 

докато злато свежда тежко

главите остри на житата. 

Слънце пали и нарежда, 

гърлото суши от жажда, 

кръв кипи-прохлада дири

в дълъг ден и кратка сянка. 

На скакалците само им е леко

с ориста си да подскачат

тържествуващо по зноя,

припяват тънко на лъчите,

молейки за още слънце.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??