15 jul 2010, 14:35
Слънчевка
С цвете от Зората във косите,
с наниз утринна Роса
тръгвам боса край морето,
като Нимфа в пясъчна мечта.
Със воал от морска пяна,
с туника от нежен бриз
стъпвам плахо сред цветята -
лотоси връз розов маргарит.
С цветни пеперудени криле
Слънчев прах посипвам по Земята
и букети от усмивки на дете
щедро пак раздавам на Сърцата.
© Катя Вангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Да, един писател, колега, Чехов, бе казал, че всичко в човек трябва да е красиво. Това е химера, но тук виждам докосване до тази мечта. Виждам красота и от вътре/душевна/ и от вън. Конграчилейшън!
-
Благодаря!
-
Красив,нежен и ефирен стих!Като картина!
-
Благодаря!Много ме зарадва
-
Във ранни зори
видях босонога Нимфа
да пристъпя тихо, грациозно
по пясъка и морските вълни.
Вятъра с косите ти играе,
слънцето в очите ти блести,
нежно като цвете те погали
и усмивки нежни ти дари.
Хубав и слънчев, жизнерадостен стих!
Поздрави, Катя!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
със слънчев прах посипа очите ми...
с обич, Катерина.