С цвете от Зората във косите,
с наниз утринна Роса
тръгвам боса край морето,
като Нимфа в пясъчна мечта.
Със воал от морска пяна,
с туника от нежен бриз
стъпвам плахо сред цветята -
лотоси връз розов маргарит.
С цветни пеперудени криле
Слънчев прах посипвам по Земята
и букети от усмивки на дете
щедро пак раздавам на Сърцата.
© Катя Вангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
