15.07.2010 г., 14:35 ч.
Слънчевка
С цвете от Зората във косите,
с наниз утринна Роса
тръгвам боса край морето,
като Нимфа в пясъчна мечта.
Със воал от морска пяна,
с туника от нежен бриз
стъпвам плахо сред цветята -
лотоси връз розов маргарит.
С цветни пеперудени криле
Слънчев прах посипвам по Земята
и букети от усмивки на дете
щедро пак раздавам на Сърцата.
© Катя Вангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да, един писател, колега, Чехов, бе казал, че всичко в човек трябва да е красиво. Това е химера, но тук виждам докосване до тази мечта. Виждам красота и от вътре/душевна/ и от вън. Конграчилейшън!
-
Благодаря!
-
Красив,нежен и ефирен стих!Като картина!
-
Благодаря!Много ме зарадва
-
Във ранни зори
видях босонога Нимфа
да пристъпя тихо, грациозно
по пясъка и морските вълни.
Вятъра с косите ти играе,
слънцето в очите ти блести,
нежно като цвете те погали
и усмивки нежни ти дари.
Хубав и слънчев, жизнерадостен стих!
Поздрави, Катя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
със слънчев прах посипа очите ми...
с обич, Катерина.