Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост,
росата заблестя с искри златисти.
И слънцето, изпълнено бе с гордост –
превърна облаците във мъниста.
А зайчета подскачат във нивята,
житата се поклащат на воали.
Играят светлосенки в езерата.
Не е ли туй, което сме мечтали?