Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост,
росата заблестя с искри златисти.
И слънцето, изпълнено бе с гордост –
превърна облаците във мъниста.
А зайчета подскачат във нивята,
житата се поклащат на воали.
Играят светлосенки в езерата.
Не е ли туй, което сме мечтали?
© Данаил Таков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
