Слънчице

10 dic 2011, 1:32

Poesía » Otra

828 0 2

Горчи ми във очите
от сълзите или цигарения дим,

не зная.
Пропива и разяжда ме отвътре,
болката като коварен спътник.

Огорчена. Падам. Ставам.
Кръговрат. Вечен.

Но нищо не е вечно
и животът, който
сам отне си.

Изморих се да те търся,
усмивка-слънце
сърце да стопли.

Изгрей отново,
колкото и да си далече...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.