6 sept 2005, 0:07

Слънчице кажи ми...

  Poesía
1.4K 0 1

Слънчице златисто, кажи ми,

как отгоре изглежда моя роден край,

как е старата гора,
как е балканa?

Мир ли властва още над тях?

Подари ми свежестта на светлата роса.

Срещни ме с песента на вятъра.

Да ми полъхне с дъх на казaнлъшка роза,

а аз ще ти разкажа историята на моята страна.

Ширехме се някога на три морета.

Властвахме над ромеи, над маджари.

Роби бяхме на византийци,
на османци.

Но непоробим оказа се духът ни.

Кажи ми, слънчице,
господари
или роби сме днес?

Разкажи ми за съдбата на моя народ.

Но защо помръкна,защо спря и песента,

Навярно мълчалив е животът в моята страна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кольо Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...