6.09.2005 г., 0:07

Слънчице кажи ми...

1.4K 0 1

Слънчице златисто, кажи ми,

как отгоре изглежда моя роден край,

как е старата гора,
как е балканa?

Мир ли властва още над тях?

Подари ми свежестта на светлата роса.

Срещни ме с песента на вятъра.

Да ми полъхне с дъх на казaнлъшка роза,

а аз ще ти разкажа историята на моята страна.

Ширехме се някога на три морета.

Властвахме над ромеи, над маджари.

Роби бяхме на византийци,
на османци.

Но непоробим оказа се духът ни.

Кажи ми, слънчице,
господари
или роби сме днес?

Разкажи ми за съдбата на моя народ.

Но защо помръкна,защо спря и песента,

Навярно мълчалив е животът в моята страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...