6 сент. 2005 г., 00:07

Слънчице кажи ми...

1.4K 0 1

Слънчице златисто, кажи ми,

как отгоре изглежда моя роден край,

как е старата гора,
как е балканa?

Мир ли властва още над тях?

Подари ми свежестта на светлата роса.

Срещни ме с песента на вятъра.

Да ми полъхне с дъх на казaнлъшка роза,

а аз ще ти разкажа историята на моята страна.

Ширехме се някога на три морета.

Властвахме над ромеи, над маджари.

Роби бяхме на византийци,
на османци.

Но непоробим оказа се духът ни.

Кажи ми, слънчице,
господари
или роби сме днес?

Разкажи ми за съдбата на моя народ.

Но защо помръкна,защо спря и песента,

Навярно мълчалив е животът в моята страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...