27 abr 2015, 18:11

Слънчо

  Poesía
672 1 3

Слънчо се показа,

лицата ни омаза

с топли като чай лъчи,

викна "Хей, сънливци -

бързо вън!"

Стига сте лежали,

доста сте наляли,

тичайте за здраве!

Хич не се шегува,

с децата лудува,

надува бузи и  пече

ли, пече. Рисува море.

Вечер се събува и дочува

в съня - "Слънчо, благодаря!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жизнерадостен стих, който дарява слънчево настроение и на малките и на вече порасналите деца... Споделям посланието на стиха ти, Васе, без слънце животът е сив и безличен, затова всички му благодарим! Поздрави и от мен!
  • Хубав завършек на вечерта за мен е при теб, Васе! Хубаво, леко и свежо!
    Лека нощ!
  • Много подходящо за деца стихотворение, което носи емоционален заряд и настроение за малките!

    Поздравление, Василке!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....