Слънчо се показа,
лицата ни омаза
с топли като чай лъчи,
викна "Хей, сънливци -
бързо вън!"
Стига сте лежали,
доста сте наляли,
тичайте за здраве!
Хич не се шегува,
с децата лудува,
надува бузи и пече
ли, пече. Рисува море.
Вечер се събува и дочува
в съня - "Слънчо, благодаря!"
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados