Слънчоглед
Върви жена по калната поляна
и дъжд в очите ù набъбва.
Като пчела по черния манеж
на слънчогледа
тя пъпли, пъпли, пъпли.
Под нея се подхлъзват дните
и трудно пази равновесие.
И страшно ми напомня питата,
която мама все за помен меси.
Самичка, цял живот целува
на вятъра напуканите устни.
И слънчоглед като кандило
присвива зеници.
И се полюшва.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Todos los derechos reservados
