Слънчоглед

дитер (Димитър)
5 0

20 may 2011, 17:25

Poesía

570 0 2

Върви жена по калната поляна

и дъжд в очите ù набъбва.

Като пчела по черния манеж

на слънчогледа

тя пъпли, пъпли, пъпли.

Под нея се подхлъзват дните

и трудно пази равновесие.

И страшно ми напомня питата,

която мама все за помен меси.

Самичка, цял живот целува

на вятъра напуканите устни.

И слънчоглед като кандило

присвива зеници.

И се полюшва.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.