Слънчоглед

дитер (Димитър)
5 0

20.05.2011 г., 17:25 ч.

Поезия

618 0 2

Върви жена по калната поляна

и дъжд в очите ù набъбва.

Като пчела по черния манеж

на слънчогледа

тя пъпли, пъпли, пъпли.

Под нея се подхлъзват дните

и трудно пази равновесие.

И страшно ми напомня питата,

която мама все за помен меси.

Самичка, цял живот целува

на вятъра напуканите устни.

И слънчоглед като кандило

присвива зеници.

И се полюшва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.