Слънчоглед
Върви жена по калната поляна
и дъжд в очите ù набъбва.
Като пчела по черния манеж
на слънчогледа
тя пъпли, пъпли, пъпли.
Под нея се подхлъзват дните
и трудно пази равновесие.
И страшно ми напомня питата,
която мама все за помен меси.
Самичка, цял живот целува
на вятъра напуканите устни.
И слънчоглед като кандило
присвива зеници.
И се полюшва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
