дитер (Димитър)
5 0
May 20, 2011, 5:25 PM

Слънчоглед 

  Poetry
568 0 2

 Върви жена по калната поляна

и дъжд в очите ù набъбва.

Като пчела по черния манеж

на слънчогледа

тя пъпли, пъпли, пъпли.

Под нея се подхлъзват дните

и трудно пази равновесие.

И страшно ми напомня питата,

която мама все за помен меси.

Самичка, цял живот целува

на вятъра напуканите устни.

И слънчоглед като кандило

присвива зеници.

И се полюшва.

© Димитър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??