Върви жена по калната поляна
и дъжд в очите ù набъбва.
Като пчела по черния манеж
на слънчогледа
тя пъпли, пъпли, пъпли.
Под нея се подхлъзват дните
и трудно пази равновесие.
И страшно ми напомня питата,
която мама все за помен меси.
Самичка, цял живот целува
на вятъра напуканите устни.
И слънчоглед като кандило
присвива зеници.
И се полюшва.
© Димитър All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
