дитер (Димитър)
5 0
20 мая 2011 г., 17:25

Слънчоглед 

  Поэзия
569 0 2

 Върви жена по калната поляна

и дъжд в очите ù набъбва.

Като пчела по черния манеж

на слънчогледа

тя пъпли, пъпли, пъпли.

Под нея се подхлъзват дните

и трудно пази равновесие.

И страшно ми напомня питата,

която мама все за помен меси.

Самичка, цял живот целува

на вятъра напуканите устни.

И слънчоглед като кандило

присвива зеници.

И се полюшва.

© Димитър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??