Слънчоглед

19 dic 2009, 12:51

Poesía » De amor

555 0 2

СЛЪНЧОГЛЕД

В крайпътна пустош намерих
блед измъчен слънчоглед.
С обич в съксия го посях -
изучен станах почвовед.

Потръгна слънчогледът. Избуя.
Скритата си красота показа.
В стъбло и лист наля, като жена,
но със безразличие наказа.

Тогава бях единственото слънце.
Следеше ме с очи от утрин до зрак.
Не една звезда сваляше го с поглед,
От въртене пречупи той гръбнак.

Сега слънчогледът залиня.
Очите му търсят само мене.
Врана семената му изкълва,
умря от своето въртене...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Melany71 (Светла)

2009-12-20T09:40:29+02:00

Не виждам къде е тук любовта...!?Иначе оригинално!
robert (Роберт Кулиани)

2009-12-19T19:30:46+02:00

Невероятно хубав стих!!!

И много истински!!!

Поздравления, Корсар!!!