koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
6 oct 2017, 1:28

Слънчогледи 

  Poesía » Otra
187 2 6

В душата ми узряват бледи

разцъфналите слънчогледи.

И дишат въздух белодробен,

живота сричат те подробен.

И изпод миглите надничат,

и те във слънцето се вричат,

че да го видят се надяват

и с него те да се задяват.

Кога душата се разтвори

и тя на слънце заговори,

те – бледите ми слънчогледи,

макар и вече късогледи,

глави обръщат те към него

в защитата на мойто его.

 

И мойте земни слънчогледи

в душата стават разногледи

да следват денем светлината,

за да узреят семената.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??