6 oct 2017, 1:28
Слънчогледи
В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи.
И дишат въздух белодробен,
живота сричат те подробен.
И изпод миглите надничат,
и те във слънцето се вричат,
че да го видят се надяват
и с него те да се задяват.
Кога душата се разтвори
и тя на слънце заговори,
те – бледите ми слънчогледи,
макар и вече късогледи,
глави обръщат те към него
в защитата на мойто его.
И мойте земни слънчогледи
в душата стават разногледи
да следват денем светлината,
за да узреят семената.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много ми хареса, Колич! Поздрави!
-
"В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи..."
Нежно и красиво! Браво, Кольо! -
Много слънчеви моменти!
Успех, Никола! -
Поздравления! Великолепно изпълнение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Желая ви хубава съботна вечер!