6.10.2017 г., 1:28 ч.
Слънчогледи
В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи.
И дишат въздух белодробен,
живота сричат те подробен.
И изпод миглите надничат,
и те във слънцето се вричат,
че да го видят се надяват
и с него те да се задяват.
Кога душата се разтвори
и тя на слънце заговори,
те – бледите ми слънчогледи,
макар и вече късогледи,
глави обръщат те към него
в защитата на мойто его.
И мойте земни слънчогледи
в душата стават разногледи
да следват денем светлината,
за да узреят семената.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса, Колич! Поздрави!
-
"В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи..."
Нежно и красиво! Браво, Кольо! -
Много слънчеви моменти!
Успех, Никола! -
Поздравления! Великолепно изпълнение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая ви хубава съботна вечер!