koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Oct 6, 2017, 1:28 AM

Слънчогледи 

  Poetry » Other
186 2 6

В душата ми узряват бледи

разцъфналите слънчогледи.

И дишат въздух белодробен,

живота сричат те подробен.

И изпод миглите надничат,

и те във слънцето се вричат,

че да го видят се надяват

и с него те да се задяват.

Кога душата се разтвори

и тя на слънце заговори,

те – бледите ми слънчогледи,

макар и вече късогледи,

глави обръщат те към него

в защитата на мойто его.

 

И мойте земни слънчогледи

в душата стават разногледи

да следват денем светлината,

за да узреят семената.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??