В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи.
И дишат въздух белодробен,
живота сричат те подробен.
И изпод миглите надничат,
и те във слънцето се вричат,
че да го видят се надяват
и с него те да се задяват.
Кога душата се разтвори
и тя на слънце заговори,
те – бледите ми слънчогледи,
макар и вече късогледи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up