Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта.
Навън е вечно облачно и мрачно,
не дъжд се сипе от небето, а калай.
Начало слага утрото на здрача,
ала не се намира кой да сложи край.
Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
защото съм и малко късоглед.
Пък и по сивото платно на таз картина ...