Слънчогледово момиче
Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта.
Навън е вечно облачно и мрачно,
не дъжд се сипе от небето, а калай.
Начало слага утрото на здрача,
ала не се намира кой да сложи край.
Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
защото съм и малко късоглед.
Пък и по сивото платно на таз картина
как бих могъл да търся слънчоглед?
Ала живота, с неговите коловози,
понякога ни изненадва непривично.
Понякога в поле от мъртви рози
се ражда слънчогледово момиче...
Не се сърди, ако случайно те подмина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кавалер Все права защищены
