kesten80 (Кавалер)
45 11
Jul 17, 2013, 7:51 AM

Слънчогледово момиче 

  Poetry » Love
743 0 5

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта.

Навън е вечно облачно и мрачно,
не дъжд се сипе от небето, а калай.
Начало слага утрото на здрача,
ала не се намира кой да сложи край.

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
защото съм и малко късоглед.
Пък и по сивото платно на таз картина
как бих могъл да търся слънчоглед?

Ала живота, с неговите коловози,
понякога ни изненадва непривично.
Понякога в поле от мъртви рози
се ражда слънчогледово момиче...

Не се сърди, ако случайно те подмина...

© Кавалер All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??