kesten80 (Кавалер)
45 11
17.07.2013 г., 7:51 ч.

Слънчогледово момиче 

  Поезия » Любовна
664 0 5

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта.

Навън е вечно облачно и мрачно,
не дъжд се сипе от небето, а калай.
Начало слага утрото на здрача,
ала не се намира кой да сложи край.

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
защото съм и малко късоглед.
Пък и по сивото платно на таз картина
как бих могъл да търся слънчоглед?

Ала живота, с неговите коловози,
понякога ни изненадва непривично.
Понякога в поле от мъртви рози
се ражда слънчогледово момиче...

Не се сърди, ако случайно те подмина...

© Кавалер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??